Падането на България под османска власт прекъсва естественото историческо развитие на една цивилизация и култура, създадени през Средновековието на базата на славянската писменост, под закрилата на една могъща държава. Османското завладяване откъсва България от европейското развитие, от започващата по това време в Европа епоха на Ренесанса, създала модерния цивилизован свят. Разкъсана е връзката на България със славянския свят, с който тя традиционно се свързва чрез общността на езика, културата и религията. Със силата на оръжието са наложени чужди по дух, азиатско-феодални и мюсюлмански по своята същност материални, политически, стопански и културни отношения. Тази нова политико-икономическа конюнктура дълбоко противоречи на духа и историческите традиции на старата политическа система, на вековната българска цивилизация и на нейните стопански и обществени форми, на нейните религиозни, народностни и езикови основи. България е задържана за няколко века далеч от пътищата на европейския прогрес.