От франкизъм към контролирана либерализация
Победил една трагична гражданска война испанският франкизъм посреща 1945г. В условия на изолация и принудителна либерализация. Tя се изразява в приемането на “Испанската харта” и в реферандум по въпроса за прожъзгласяване на страната за конституционна монархия през 1947г. В Испания същетвува остра конфронтация между различните об6тествени слоеве. До 1951г. Противниците на франкизма от крайната левица продължават да водят партизанска война при многобройни жертви и от двете страни.
От средата на педесетте години франкизмът предприема жестове към католическата опозиция , като включва нейни представители в правителството, а през 1959 показва желание за национално помирение с изграйдането на “Долината на падналите” – мемориал, дал покой на загиналите в гражданската война.
Гражданската война в Испания започва на 17 юли 1936 година. Много е лъгано за този факт от историята. Едва в последните години историците като се основават на документи и факти, изчиствайки ги от лъжи, демагогии и идеологеми възкресяват истината, която е била погребана за цяло едно поколение.
Испания на прага на Втората световна война е избрана за арена на циничен спектакъл от великите сили. Мусолини и Хитлер си сътрудничат в тази първа идеологическа война, а техен противник е Сталин.
Странно е това, което се случва, защото Испания попада в капан. Тя още от началото на 19 век на практика е извън системата на европейските държави. Испания е затворена, обърната навътре към себе си страна, обособена, ксенофобна, най-слабо податлива на вирусите на тоталитаризма - левия, както и десния. Може би всичко това придава на Гражданската война от 1936 година особена трагичност.
От 1923 до 1930 година на власт е генерал Примо де Ривера. Въпреки въведените реформи, световната криза през 1929 година довежда страната до бедствено положение. В резултат на изборите през 1931 година се ражда Втората република (първата е от 1873 до 1884 година).
