Представите на хората за техния произход се развиват заедно с наблюденията им върху обкръжаващия ги свят. Преди около 5 000 години в Древен Египет и в Шумер те вярват, че произхождат от богове и че са създадени, за да служат на боговете. Тази представа се запазва и през по-късните исторически времена до появата на вярата в еднобожието (гр. монотеизъм), което заменя многобожието (гр. политеизъм). Тогава възниква вярването за произхода на света и човека от един бог. В християнската религия той е наричан Господ, в мохамеданската Алах, за будистите богът е Буда, за евреите – Яхве. Вярата в божественото сътворение на човека е резултат от слабото развитие на научните знания и хората, които не могат да си обяснят природните явления, определят причините за появата им и самите тях като деяния на свръхчовешки сили.

Според известните палеонтологични данни еволюцията на човека се разделя на следните етапи:
1. Предшественик на човека (прачовек) — австралопитек.
2. Най-древен човек — архантроп. Известни са две последователни фази в еволюцията на архантропа:
а) сръчен човек (Хомо хабилис);
б) изправен човек (Хомо еректус).
3. Древен човек — палеоантроп.
4. Съвременен човек — неоантроп.