Революционни акции на българската емиграция в Румъния за освобождение от османско иго с ръководен център Браила. Първият от тях е организиран през 1841. Начело на него застанали сръбският капитан Владислав Татич и българинът В. Хадживълков. Участниците в него се опитали да използват влошеното външно- и вътрешнополитическо положение на Османската империя след неуспешната за Високата порта Турско-египетска война 1839, за да вдигнат въстание в България. За целта било замислено прехвърлянето на една чета от Влашко и Молдова на българския бряг. В организирането и взели участие редица български търговци и занаятчии. Към тях се присъединили и известен брой гърци. За кратко време били събрани много доброволци, закупено било необходимото оръжие. В началото на юли 1841 бунтът бил обявен в Браила. Прехвърлянето на четата в България обаче срещнало въоръжен отпор от страна на румънските власти, които се страхували от усложнение на техните отношения с Османската империя. Между румънските граничари и българските четници станало сблъскване, в резултат на което около 80 души от българите били убити, а останалата част били заловени и изпратени на каторжна работа в Румъния. Само малък брой от четниците успели да се спасят и укрият.