Световна История (4)
През 1789г. започва Великата френска революция - едно събитие, което дори и след утихването си не загубва своята сила. Едно събитие, което до голяма степен изменя човешкото мислене и му налага нов продължителен модел на мислене и действия. За пръв път в света Френската революция представя на практика трите идеологии- комунистическа, анархическа и социалистическа.
Цели 200г. оттогава, привържениците на тези идеологии не престават да се борят за осъществяване на идеите си. В 1917г. избухва болшевишката революция в Русия и по-късно много други по-малки страни следват примера й с надеждата, че ще наложат по-справедлив ред и живот за хората. Повечето от хората, непосредствено участвали в революцията, без съмнение са убедени, че се борят за справедливост и свещено равноправие.
Хронологичният път на събитията във Франция е следният: през 1778г. Ротшилд посредством своя агент Вайшоп нарежда на масонската ложа във Франция "Гранд Ориент" да бъде готова за въстание. То се подготвя, за да се освободи престолът, да се унищожи християнската вяра и да се провокира Европа да атакува Франция, което ще даде възможност на Ротшилд да финансира всички групировки и държави, участници в борбата. Това е единственото оправдание за създаването на толкова много организации, взели участие в революцията: няколко групировки роялисти, орлеанисти, жирондисти, якобинци, монтаняри, дантонисти, санкюлоти и др.
През 1789г. със започването на революцията за пръв път в Париж се издига червеният флаг, което не означава нищо друго, а името на Ротшилд, Roth- червено, Schield- флаг. Оттогава и до днес всички леви и комунистически революции и управления приемат за свой официален символ "червения флаг".
Колкото повече четем и се задълбочаваме във Френската революция, толкова повече загадки изникват пред нас.
Битката при Ватерло, провела се на 18 юни 1815 година, е последната битка на Наполеон I. Неговото поражение слага край на управлението му като император на Франция. Тази битка слага край на период, наречен Стоте дни, който започва през март 1815 година, след завръщането на Наполеон от остров Елба, където е заточен след битката при Лайпциг през 1813 и военните операции във Франция през 1814 година.
След връщането на Наполеон на власт, много страни, които са се съпротивлявали против него, започват да събират войски. Противниковите на Наполеон армии се командват от англичанина Артър Уелсли, херцог на Уелингтън и пруския фелдмаршал Готхолд Леберехт Блюхер. Армиите се събират близо до североизточната граница на Франция. Наполеон предпочита да ги нападне, вместо да ги изчака да навлязат във Франция.
От франкизъм към контролирана либерализация
Победил една трагична гражданска война испанският франкизъм посреща 1945г. В условия на изолация и принудителна либерализация. Tя се изразява в приемането на “Испанската харта” и в реферандум по въпроса за прожъзгласяване на страната за конституционна монархия през 1947г. В Испания същетвува остра конфронтация между различните об6тествени слоеве. До 1951г. Противниците на франкизма от крайната левица продължават да водят партизанска война при многобройни жертви и от двете страни.
От средата на педесетте години франкизмът предприема жестове към католическата опозиция , като включва нейни представители в правителството, а през 1959 показва желание за национално помирение с изграйдането на “Долината на падналите” – мемориал, дал покой на загиналите в гражданската война.
Гражданската война в Испания започва на 17 юли 1936 година. Много е лъгано за този факт от историята. Едва в последните години историците като се основават на документи и факти, изчиствайки ги от лъжи, демагогии и идеологеми възкресяват истината, която е била погребана за цяло едно поколение.
Испания на прага на Втората световна война е избрана за арена на циничен спектакъл от великите сили. Мусолини и Хитлер си сътрудничат в тази първа идеологическа война, а техен противник е Сталин.
Странно е това, което се случва, защото Испания попада в капан. Тя още от началото на 19 век на практика е извън системата на европейските държави. Испания е затворена, обърната навътре към себе си страна, обособена, ксенофобна, най-слабо податлива на вирусите на тоталитаризма - левия, както и десния. Може би всичко това придава на Гражданската война от 1936 година особена трагичност.
От 1923 до 1930 година на власт е генерал Примо де Ривера. Въпреки въведените реформи, световната криза през 1929 година довежда страната до бедствено положение. В резултат на изборите през 1931 година се ражда Втората република (първата е от 1873 до 1884 година).
