Древногръцката митология е най-добре засвидетелстваната и популярна митологическа система в Европа. Съдържа множество от разкази за живота и подвизите на много герои и богове. Гръцката религия няма свещени книги и възприема и чужди божества в гръцкия пантеон.
Гръцката митология е съставена отчасти от голям брой разкази, които обясняват произхода на света и детайли от живота и приключенията на голямо разнообразие от богове, богини, герои и героини. Тези разкази първоначално били формирани и разпространени под устна поетична форма. Оцелелите до наши дни извори от гръцката митология са литературни преработки на тази устна форма. Гръцката митология е отразена и в артефакти, някои от които са произведения на изкуството, особено в творбите на вазописците. Самите гърци се обръщали към митовете и свързвали с тях произведенията на изкуството, за да хвърлят светлина върху култови практики и ритуални традиции, които били древни и лошо разтълкувани.
Йордан Въчев - изследовател
В VIII в. пр. н. е. римската година е от 304 дни, а месеците са 10 - четири по 31 ден, шест по 30 дни.
В VII в. пр. н. е годината се отчита в 355 дни, а месеците са 12 - четири по 31 дни, седем по 29 дни и един от 28 дни. За уравнение на календар и време жреците започнали да прибавят на всяка втора година по един нов месец от 22 дни, а на всяка четвърта година - и друг месец от 23 дни.
Франклин Делано Рузвелт, 4 пъти положил клетва като президент, дори само поради тази причина събужда интерес у нас. Роден 30 Януари 1882г. с златна лъжичка в устата. Още при първите му крачки в големия свят майката и бащата неуморно уверявали сина си, че принадлежи към избрания кръг, към елита на амер. Общество. Баща му Джеймс бил ексцентричен човек който не се интересувал от крайния резултат парите, а от процеса на тяхното натрупване. Майкаму била дама от висшето общество. Но дядо му Уоран Делано натрупал свойте милиони от търговия с опиум.
Опустошителните османски завоевания от втората половина на ХIV в. предизвикват сериозен упадък в духовния живот на българското общество. С превземането на Търновското (1393 г.) и на Видинското царство (1396 г.) най-големите средища на средновековната българска култура са унищожени. Значителна част от образованите българи са избити, други са поробени или насилствено преселени в Мала Азия, а трети емигрират в съседните славянки страни. Просветата и книжовността замират, а културното общуване с останалия европейски свят е задълго прекъснато. Действително, към средата на ХV в., когато кошмарът от завоеванието е постепенно преодолян, в отделни манастири започват да се долавят симптомите на едно, макар и бавно, съживяване, но насилственото налагане на османската власт по българските земи поставя за дълго своя негативен отпечатък върху духовното развитие на българския народ.
Радикалните промени в стопанския, социалния и духовния живот на българското възрожденско общество създават реални предпоставки за активизиране и на борбите за отхвърляне на чуждото политическо господство. Още през втората половина на ХVIII и началото на ХIХ в. стотици българи, надявайки се лично да допринесат за освобождението на България, участват като доброволци във водените от Русия войни срещу Османската империя. В хода на руските военни кампании на Балканите от 1806-1812 г. и 1828-1829 г., българската емиграция във Влашко сформира дори самостоятелни отряди, които се включват активно в бойните действия на юг от р. Дунав.
Представите на хората за техния произход се развиват заедно с наблюденията им върху обкръжаващия ги свят. Преди около 5 000 години в Древен Египет и в Шумер те вярват, че произхождат от богове и че са създадени, за да служат на боговете. Тази представа се запазва и през по-късните исторически времена до появата на вярата в еднобожието (гр. монотеизъм), което заменя многобожието (гр. политеизъм). Тогава възниква вярването за произхода на света и човека от един бог. В християнската религия той е наричан Господ, в мохамеданската Алах, за будистите богът е Буда, за евреите – Яхве. Вярата в божественото сътворение на човека е резултат от слабото развитие на научните знания и хората, които не могат да си обяснят природните явления, определят причините за появата им и самите тях като деяния на свръхчовешки сили.
Преди време разработвах материал, в които анализирах поведението на висшите корпоративни мениджъри, които стоят начело на съвременните мултинационални корпорации и финансови обединения. В полезрението на обществения интерес все по-често попадат личности, от чието управленско поведение зависи съдбата на хиляди хора пръснати в четирите краища на света. За тях ние не знаем почти нищо и това не е случайно. Завесата се открехва срамежливо, само когато скандалите с техните умопомрачителни възнаграждения, сексуални истории и груби управленски грешки, станат публично достояние. Тази висша управленска каста се разпорежда почти безконтролно с огромни ресурси, често пъти превишаващи БВП / брутен вътрешен продукт /на цели държави. Докато изучавах поведението на висшите корпоративни мениджъри, за които се разказват легенди, прочетох доста неща и за една друга категория мениджъри – тази на политическите лидери....
Управлението на цар Симеон бележи един от върховете в историята на средновековна България, когато тя се превръща не само в могъща държава, но и в изключително за времето си средище на книжнина и култура. Той застанал на престола, когато бил на 27 години, но това не му попречило да прояви изключителни за възраста си разностранни способности...
В края на IХ и началото на Х век Българската държава се утвърждава като една от най-могъщите сили в Югоизточна Европа, а границите й опират на три морета.Българските войски нанасят тежки удари на Византийската империя и на няколко пъти се изправят пред стените на Константинопол. Силата на България изпитват и други съседни държави като Сърбия, която бива покорена и включена в българските предели.
