История Онлайн. Историята такава, каквато (не) я познаваме

В края на 50-те години правителството се отказва от водената дотогава икономическа политика на автаркия и разширява икономическите си връзки със западноевропейските страни и САЩ. Испания и САЩ подписват стабилизационен план (1959). Испанската икономика навлиза в период на възход. Бързо се пазвиват металургията, корабосртоенето и туризмът. В началото на 70-те години страната се посещава от 35 млн. Души годишно, равни на броя на йителите й. Икономическият подем е съпроводен с нарастване влиянието на антифранкистките опозиционни сили – католици, студенти, работнически комисии и привърженици на баската и каталонската автономия. В края на 60-те години са приети законодателните актове, които осигуряват стабилността на следфранкистка Испания. Принц Хуан Карлос де Бурбон е прожъзгласен за наследник на Франко от самия него. През 1974 и 1975г. най-авторитетните опозиционни политически партиии започват да тъсят възможности за обединение. Социалисти, Социалдемократи, комунисти и др. създават платформа на демократичната конвергенция (ПДК).
След смърта на Франко (1975) крал Хуан Карлос първи назначава на 3 юли 1976г. Адолфо Суарес за министър прецедател. Той декларира готовност за диалог с опозицията и оповестява проект за политическа реформа. Проектът получава одобрение на последните франкистки Кортеси през ноември 1976г. , а през декември същата година за реформата гласуват на референдум мнозинство от испанските гласоподаватели.
През 19076-1977 г. се образуват новите партийно-политически структури или се легализират левите традиционни испански партии. Бившият мимистър Мануел Фрага Ирибране основава Народния съюз. Като лидер на социалистите се утвърждава популярния млад политик Фелипе Гонсалес. През април 1977г. е легализарана и испанската комунистическа партия с ръководител Сантяго Карилйо.
На първите общи избори за Конгрес на депутатите и на Сенат на испанските кортеси (юни) 1977 побеждава Съюзът на демократичния център. Министър прецедател става А. Суарес. Според приетата с огромно мнозинство от гласовете на двете палати на Кортесите конституция (октомври 1978) Испания се учредява като “социална, демократична и правова държава''. Политическата форма на испанската държава е парламентарна монархия.
Периодът 1979-19782 г. се очертава като най-драматичния за новото демократично испанско общество. След референдуми е утвърдена автономията на Баския, Католония и Андалусия. Подлойен на атаката на политическите опоненти , икономическите проблеми и нарастващата вълна пт тероризъм, Суарес подава оставка, но при първо  гласуване кандидатурата на Калвос Отело не получава мнозинство. При второ гласуване на 23 февруари 1982г. в Кортесите нахлуват гвардейци  и призовават испанската армия да вземе власта в страната. Крал Хуан Карлос заема решителна позиция и опитът за вземе за преврат е провален.
На парламентарните избори през октомври 1982г. Социалистическата партия  печели 47,6% от подадените гласове и завоюва парламетрарното мнозинство, което запазва във всички избори до 1996г. Испанските социалисти дават подкрепата си и осъществяват приемането на Испания в ЕИО от януари 1986г . , а на референдума през март 1986г. Подкрепят участиято на страната в НАТО.