Първият официален исторически документ, в който е вписно името България, са Актовете на Шестия Вселенски събор, проведен през 680-681 г. в Цариград. То се съдържа в един знаменателен пасаж от речта на сирийския презвитер Константин от Апамея, произнесена на 9 август 681г. на 16-то заседания на Събора.

От това личи, че към август 681г. българската държава вече е съществувала, при това носела е същото име, което носи и до днес - България.